Музика в градината Тюйлери
/La Musique aux Tuileries, 1862/
.jpg/800px-MANET_-_M%C3%BAsica_en_las_Tuller%C3%ADas_(National_Gallery,_Londres,_1862).jpg) | |||
| 76 на 188 см, Национална галерия, Лондон |
 |
| Едуар Мане |
Музика в градината Тюйлери" изобразява прочуто място за срещи на парижката бохема. Заради тази картина Мане си спечелва името "художник на своето време", високо ценено от приятеля му Бодлер (1821-1867). От 1846 г. известният поет привлича към себе си съвременни художници, които обичат да наблюдават и отразяват "зрелището на елегантния живот на хиляди същества, кръжащи и блестящи на това велико място". Бодлер казва също: "За въодушевения зрител самият факт на живота сред тълпата, която се променя, вълнува, безкрайно се събира и разотива, е източник на огромна радост".
 |
| Шарл Бодлер |
Мане често се разхожда в градината Тюйлери в компанията на Бодлер. Най-вероятно когато започва да рисува "Музика в градината Тюйлери", цитираните по-горе думи на неговия приятел са му вече известни. Избраната от Мане тема е неочаквана за епохата, в която живее. Подобен род природни сцени се възприемат като живопис, предназначена единствено за илюстрации на списания и репортажи. Мане прави множество ескизи и акварели в самата градина, но картината е сътворена предимно в ателието му. Пресъздавайки портретите на свои познати, Мане често използва снимките им. Сред персонажите на "Музика в градината Тюйлери" е Бодлер, когото виждаме да стои зад жената със синя шапчица в лявата страна на картината. Леко приведеният мъж с цилиндър в централната част на платното е по-малкият брат на художника Йожен Мане. Зад него на фона на дървото може да се разпознае композиторът Жак Офенбах (1819-1880) с цилиндър и със знаменитите си очила. Самия себе си художникът е изобразил в ъгъла на картината от лявата страна. Човекът с монокъла и с бастуна, полуобърнат към зрителя, е тъкмо той.
След изложбата платното предизвиква изключително оживени реакции. Критиците не крият раздразнението си: "Музика в градината Тюйлери" мъчи зрението така, както панаирджийската музика терзае слуха..." - коментира един от тях. Неодобрение буди и самата тема на картината. Обществеността е развълнувана и е искрено възмутена. Един мъж даже се опитва да повреди платното с чадър. Мане отново е разстроен, тъй като съвсем съзнателно се е отказал от алегоричната живопис и се опитва да представи онова, което вижда.
През XX век "Музика в градината Тюйлери" често е споменавана като първата импресионистична картина. За своето твърдение познавачите се опират на два аргумента: на темата, взета от реалния живот, и на пленерния начин на работа. Един критик от края на XIX век съзира в "Музика в градината Тюйлери" "манията на Мане да вижда всичко на петна", която особено шокира съвременниците, когато става дума за изобразяване на лица: "петно-Бодлер, петно-Мане..."
В същото време новата техника на рисуване предизвиква интереса на Моне и Реноар. До този момент разделните мазки са допустими само в подготвителните етапи на работата и не се използват като метод за създаване на фактурата на платното. Мане отхвърля академичната техника на "старателна обработка" на картината, при която няма значение дали платното се гледа от близко или от далечно разстояние. При този подход част от платното, гледано от близко разстояние, не е нищо друго освен увеличен детайл на отдалечения му вариант. В "Музика в градината Тюйлери" е обратно - разглежданите отблизо лица се превръщат в почти абстрактни форми. Прилика се получава само тогава, когато картината се разглежда от определено разстояние. "Ако можех да се окажа там - казва писателят Емил Зола, - аз бих помолил ценителя на изкуството да застане на почтително разстояние; тогава той ще види, че тези петна живеят, а тълпата говори..."
След изложбата платното предизвиква изключително оживени реакции. Критиците не крият раздразнението си: "Музика в градината Тюйлери" мъчи зрението така, както панаирджийската музика терзае слуха..." - коментира един от тях. Неодобрение буди и самата тема на картината. Обществеността е развълнувана и е искрено възмутена. Един мъж даже се опитва да повреди платното с чадър. Мане отново е разстроен, тъй като съвсем съзнателно се е отказал от алегоричната живопис и се опитва да представи онова, което вижда.
През XX век "Музика в градината Тюйлери" често е споменавана като първата импресионистична картина. За своето твърдение познавачите се опират на два аргумента: на темата, взета от реалния живот, и на пленерния начин на работа. Един критик от края на XIX век съзира в "Музика в градината Тюйлери" "манията на Мане да вижда всичко на петна", която особено шокира съвременниците, когато става дума за изобразяване на лица: "петно-Бодлер, петно-Мане..."
В същото време новата техника на рисуване предизвиква интереса на Моне и Реноар. До този момент разделните мазки са допустими само в подготвителните етапи на работата и не се използват като метод за създаване на фактурата на платното. Мане отхвърля академичната техника на "старателна обработка" на картината, при която няма значение дали платното се гледа от близко или от далечно разстояние. При този подход част от платното, гледано от близко разстояние, не е нищо друго освен увеличен детайл на отдалечения му вариант. В "Музика в градината Тюйлери" е обратно - разглежданите отблизо лица се превръщат в почти абстрактни форми. Прилика се получава само тогава, когато картината се разглежда от определено разстояние. "Ако можех да се окажа там - казва писателят Емил Зола, - аз бих помолил ценителя на изкуството да застане на почтително разстояние; тогава той ще види, че тези петна живеят, а тълпата говори..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар