Културен календар - ЮНИ 2012 - Община Благоевград

КУЛТУРЕН КАЛЕНДАР ЗА МЕСЕЦ ЮНИ 2012

ДАТА, ЧАС, МЯСТО	СЪБИТИЕ	ОРГАНИЗАТОР
1 юни цял ден зала “Яворов”	МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ДЕТЕТО	Община Благоевград
1 юни 19:00 ч. Читалище “Н. Вапцаров”	Концерт на Градски детски хор	Читалище “Н. Вапцаров”
2юни 10:30 ч.  пл. “Народни будители”	Ритуал по поднасяне на венци и цветя на признателност по повод 136 години от смъртта на Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България	Община Благоевград
2 юни 10:30 – 12:30 ч.  зала “Яворов” 16:30 – 17:00 ч. 17:00 – 20:30 ч. зала “Яворов”	МЕЖДУНАРОДЕН ТАНЦОВ ФЕСТИВАЛ “ЗАЕДНО ПОД ДЪГАТА” -          първа част: концерт -          втора част: карнавално шествие от Мл.дом до зала “Яворов” -          трета част: гала вечер	Младежки дом
4 юни 17:00 ч. фоайето на Община Благоевград	“Светът през моите очи” художествена изложба на ученици от седми клас при Второ основно училище “Димитър Благоев”-Благоевград	Второ основно Училище “Д. Благоев”
6 юни 17:30 ч. кв. “Вароша”, къща “Математика”	Изработване на пясъчни рисунки и награждаване на изявени деца от школа “Цвят, линия, форма”	Обединен детски комплекс
7 юни 17:00 ч. Мл. Дом	НАЦИОНАЛНА ИЗЛОЖБА “Здравей, ваканция! Ваканция с Кока-Кола”	Обединен детски комплекс
7 юни 18:30 ч. зала “Яворов”	“Искам талантливо да живея, за теб моя Българска земя”  концерт-спектакъл и изложба. 20 години Център по изкуствата	Център по изкуствата
8 юни 16:00 ч. кв. “Вароша”, зала “Св. Лука”	“Зайкова къщурка” представление на ДЮТ “Щурчо” на английски език	Обединен детски комплекс
11 юни 17:30 ч. АУБ	“Фантазии по ноти” – клавирен концерт	Център по изкуствата
12 юни 17:30 ч. зала “Яворов”	Годишен концерт-спектакъл на ДЮФА “Пиринска китка”	Обединен детски комплекс
14 юни 18:00 ч. Исторически музей	“Музикална дъга” концерт на деца от класа по китара и китарен ансамбъл “Класик”	Център по изкуствата, Исторически музей
14 юни 18:00 ч. Мл. Дом	Уилям Шекспир в МОНО, СТЕРЕО, 3D и 4D ИЗМЕРЕНИЕ – представление на Театрално студио /ПРЕМИЕРА/	Обединен детски комплекс
15 юни 17:00 ч. кв. “Вароша”, зала “Св. Лука”	“Изпаднали от каруцата” премиера на ДЮТ “Щурчо”	Обединен детски комплекс
15 юни 18:00 ч. Мл. Дом	“Ромео и Жулиета” премиера на Театрално студио	Обединен детски комплекс
15 юни 18:00 ч. Мл.дом	“Здравей ваканция” концерт на фолклорна група “Бисери”	Център по изкуствата
15 юни 19:30 ч. площад “Македония”	“Латиновечер” концерт на Биг Бенд Благоевград	Биг Бенд Благоевград
18 юни 19:00ч. Камерна опера Голяма сцена	“Тайният брак” комична опера в 2 действия от Д.Чимароза                             /ПРЕМИЕРА/	Камерна опера
19 юни 18:00 ч. Исторически музей	“За приятелството…” концерт на фолклорна група “Веселина”	Център по изкуствата
20 юни 21:00 ч. Кв. “Вароша” Мощанска къща”	“Рита” комична опера от Г.Доницети	Камерна опера
25 юни 19:00 ч. Камерна опера Голяма сцена	“Тайният брак”     комична опера в 2 действия от Д. Чимароза	Камерна опера
26 юни 18:30 ч. Читалище “Н. Вапцаров”	Хоров концерт на Градски детски хор и Дамски камерен хор “Лира”	Читалище “Н. Вапцаров”
27 юни 19:30 ч. площад “Македония”	“Вечер на популярната музика” концерт на Биг Бенд Благоевград	Биг Бенд Благоевград

За "Царят на инструментите" - органът в Благоевград

 

 НЧ „Никола Й. Вапцаров - 1866“ гр. Благоевград  притежава едно неоценимо материално богатство, това е концертния орган, монтиран при реконструкцията на новата сграда и открит през 1989 година. От общо десет органа в цялата страна, нашият е четвърти по ред. Негов архитект е г-н Бохумил Плански /Bohumil Plansky/ и е произведен в гр. Крънов /Чехия/. На него са концертирали едни от най-изявените български органисти, като проф. Нева Кръстева, която започна своето миналогодишно турне от Благоевград на 8 октомври 2011, Велин Илиев, както и гости от чужбина. В детската музикална школа на читалището съществува клас по орган, в който се обучават млади органисти.  На 22 май 2007 г. гост беше Бойд Джонс - органист и професор по орган в университета Стетсън, Деланд, Флорида САЩ. Много от концертите си той изнася в университети и колежи, както и в църкви от Калифорния до Мейн и Флорида. Д-р Джонс е консултант на няколко важни проекта за строеж на нови органи. Носител е на награди от национални и международни конкурси.
   Всяка година Ивета Иванова, възпитаничка на Велин Илиев, преподавател по пиано и орган в  НЧ „Никола Й. Вапцаров - 1866“, е главен "виновник" да се осъществяват по няколко концерта в годината с участието на много приятели и гости на Благоевград.

За първи път органът в Благоевград прозвучава пред публика на 23 февруари 1989. Ето как пресата отразява събитието:

"Духовна радост, духовен дар,тържество на музиката в целия и звукова мощ - такива мисли оставя преживяното в четвъртък вечер в залата на читалище "Никола Вапцаров" събитие - Благоевград има вече своя орган! Благоевград е вече сред четирите града, които разполага с това истинско чудо! И радост, и гордост, и доволство, и желание отново и отново да слушаш необхватната звукова палитра на този инструмент, справедливо считан за едно от великите човешки творения,изпълнили сърцата на благоевградчани, стекли се с оживен интерес на това истинско събитие в културния живот на града.

    След отминалите Зимни музикални празници, наличието на орган в Благоевград вече напълно оформи спектъра на възможностите ни за богат, многообразен, многожнаро концертен живот. Намерил прекрасно мястото си в голямата зала на читалището, заедно със стенописните пана, с цялата изискана атмосфера, благоевградският орган е дело на чехословашката фирма "Ригер - Клос" от град Крнов - един от най-реномираните производители на органи в световен мащаб. Първият органен концерт в Благоевград бе открит със слово на Никалай Шушков, председател на Комисията за духовно развитие при ОбНС. Тук бяха и представители на ЧССР в България. Присъствуващите топло аплодираха изпълненията на младата словашка органистка Ева Камарлова. Възпитаничка на братиславската музикална академия, тя запозна благоевградската публика не са с възможностите на големия инструмент, но и с автори от различните музикални стилове, писали за него. Слушахме четири части от бароковата сюита на френския композитор Луи Клерамбо, две хорални прелюдии от късната романтика на Йоханес Брамс, прелюдия и фуга в до диез минор на съвременния словашки автор Ян Цимер, които разкриха възможностите му да покаже музикалната сила на органа със стиловите белези на пост романтизма; и ако трябва да се говори за "царя на царя на инструментите", то това безспорно е Йохан Себастян Бах, чието творчество младата органистка представи с прелюдия и фуга в ла минор, за да завърши може би най-големия представител на съвременната френска музика Оливие Месиен, чиито четири симфонични медитации "Ла Сансион" бяха и най-овладяното произведение в изпълнение на Ева Камарлова. Бихме могли да и пожелаем и по-прецизна техника, и най-вече - по-голямо покритие между словесните ѝ бележки за стиловата характерност на изпълняваните пиеси и инструментално творчество. 

И изпълнени с благодарност за новите прекрасни възможности за музикален живот, за разнообразна програма на първия органен концерт, бихме пожелали органната музика да намери трайно своето място в концертната палитра на Благоевград. Неговата публика не познава органната музика, но прекрасно е, че такива срещи и предстоят. Нека те бъдат на равнището на чудесния инструмент и зала с които градът ни разполага; за да направят възможен достъпа на най-изтъкнатите наши и чуждестранни органисти до новото "чудо" на Благоевград. Нека срещите ни с органната музика в бъдеще отново и отново да се убеждава, че това "чудо" е вечно.... " .Людмила Димова, 28 февруари 1989 "Пиринско дело"

Ева Камерлова, 1989

 Blagoevgrad, Theater- und Konzertsaal des Kulturhauses

 Erbaut 1988 von Rieger-Kloss, Krnov, Opus 3603, II/20, Schleifladen, mechanische Spieltraktur, elektrische Registertraktur

 I. Manual, C-a³, Hauptwerk

Principa1 8, Rohrflöte 8, Oktave 4, Blockflöte 2, Mixtur 4-5x 1 1/3, Trompete 8, II/I

 II. Manual, C-a³, Schwellwerk

Gedackt 8, Spitzgambe 8, Principal 4, Koppelflöte 4, Oktave 2, Sesquialter 2x 1 1/3, Scharf 4x 1, Krummhorn 8, Tremolo

 Pedal, C-f¹

Subbass 16, Oktave 8, Bassflöte 8, Superoktave 4, Rauschpfeife 4x 2 2/3, Fagott 16, I/P, II/P

 Kombinationen: 4 freie Kombinationen, Pleno, Tutti

Absteller: Zungeneinzelabsteller, Zungen ab, Crescendo ab

Crescendowalze, Schwelltritt II

 Галерия:

НАЧАЛОТО

Бохумил Плански (1932 -2012)

Работници от Riger - Klos

НАСТОЯЩЕ

Просвѣтата въ гр. Горна Джумая въ началото на 20 век.

   За развитието на единъ народъ голѣма роль играе просвѣтата: тя е лостътъ, който подтиква напредека въ всѣко отношение, особено въ сегашно време, когато техниката отива напредъ въ своето развитие и производство се пригажда къмъ нея. Бѫдещиятъ гражданинъ, за да бѫде подготвенъ за живота при тѣзи условия ще трѣбва не само да е грамотенъ и да има бѣгли общи познания, но той трѣбва да обладава важни знания и да умѣе да си служи съ тѣхъ. Отъ тукъ произлизатъ целитѣ и задачитѣ на новото училище, което трѣбва да се пригоди и устрои къмъ нуждитѣ на самия животъ.

     Отъ тукъ следва, че новото училище трѣбва да държи смѣтка за локалнитѣ нужди въ дадена область – били тѣ културни или икономически. Не само това, но и въ самата училищна програма и въ учевния методъ – ще се наложи една промѣна съ огледъ на горнитѣ цели.

Мина се времето на старото училище, защото дойде ново време съ нови задачи. Най-старото училище се задоволяваше съ изучаването на наустницата, светчето и др. , обаче дойде новото свѣтско училище, презъ време на възраждането, съ свѣтски предмети: география, история, гимнастика, аритметика и др. Тази промѣна тогава дойде, защото живота я наложи. Сега живота изисква – да се подготвятъ младежитѣ и за добри сръчни работници – пионери на икономическото преоспѣване. Те не само трѣбва да знаятъ, но и да могатъ да си служатъ съ необходимитѣ знания. Това ще каже, да се застѫпятъ практически предмети за преподаване вь училищата,   да се направи   самото   училище трудово.  Това е собствено и проблемътъ на бѫдещото  училище.   Какъ ще се осѫществи той, бѫдещето ще ни покаже,   но този преходъ се забелязва вече у насъ съ откриването на много професионални училища, и съ въвеждането на техническитѣ предмети въ народните  училища.   А за да добиятъ прѣки резултати отъ прилагане сега на трудовото   обучение — у насъ има така нареченитѣ „опитни" народни училища, кѫдето програмата и начина на обучението сѫ пригодени къмъ едно „трудово" начало.   Резултатитѣ отъ тѣзи училища се сега систематизирватъ, изучватъ,  и по тѣхъ ще можемъ да правимъ реформи въ нашето училище.

   Ако тоя въпросъ се засегва тукъ, то е, да се посочи тенденцията въ развоя на българското училище и да се пригодятъ Г. Джумайскитѣ училища къмъ тая тенденция.

Сега градътъ разполага съ достатъчно народни училища, за които се полагатъ голѣми грижи отъ общината и училищното настоятелство. Има две първоначални училища, кръстени на бивши Г. Джумайски учители и народни труженици — Мите Марковъ и Арсени Костенцевъ. Освенъ тѣхъ има една смѣсена народна прогимназия и държавна смѣсена гимназия, която се пренесе отъ Струмица тукъ въ 1920 г.

   Съгласно закона за народното просвѣщение, всички деца до 14-та си годишна възрасть подлежатъ на задължително безплатно учение. Затова всички деца до тая възрасть се събиратъ на учение задължително. Ако има бедни деца, или такива лишени отъ подръжка, то предвиждатъ се суми въ бюджета за издръжка на  тѣзи бѣдни деца, като им се даватъ безплатно книги, дрехи, та дори и храна, ако има съответни трапезарии за бедни.

    Постепенното развитие на училищата въ града се вижда отъ следнитѣ таблици по години:

Учебни годни	Брой на записанитѣ ученици въ у-щето	Брой на учителитѣ
1912 – 1913	161	4
1913 – 1914	315	5
1914 – 1915	404	9
1915 – 1916	475	7
1916 – 1917	535	8
1917 – 1918	634	9
1918 – 1919	614	11
1919 – 1920	709	15
1920 – 1921	759	15
1921 – 1922	791	18
1923 – 1924	686	18
1924 – 1925	644	16
1925 – 1926	611	16
1926 – 1927	600	15
1927 - 1928	689	18

    Лошата страна на училищата въ Джумая е липсата на помещѣния. Наистина, сега се завършва едно голѣмо училище — новата прогимназия съ 16 учебни стаи, обаче пакъ нуждитѣ на училището не се задоволяватъ. Първоначалнитѣ училища сѫ полугодни здания, останали отъ турско време, въпрѣки това занятията сѫ полудневни по липса на помѣщения. За да се задоволятъ нуждитѣ на училищата, необходимо е да се построятъ нови 2—3 квартални училища, нѣкой отъ които ще се развиятъ въ пълно развити основни училища съ III класъ даже. Разбира се, че жертвитѣ, които ще трѣбва да се направятъ, трѣбва да бѫдатъ съ огледъ на новитѣ изисквания на модерното училище, а тѣ сѫ :

    На първо мѣсто опредѣляне мѣсто за опитна училищна градина съ стопанство, кѫдето ще се домонстрирва не само нагледно обучение по естествознание, но и ученицитѣ сами ще работятъ. Тукъ трѣбва да се засегнатъ ония отдѣли отъ земледѣлие и стопанство, които вирѣятъ тукъ, а именно — тютюнопроизводство, овощарство, пчеларство и др.

Освенъ това новитѣ училища трѣбва да се снабдятъ съ. работилници за рѫчна работа, кѫдето труда да се широка прилага и да служи като основа на обучението въ училищата. Покрай това ще трѣбва да се замисли за уредбата на дескитѣ игрища и забавачници, защото децата по-малки отъ 7 години не трѣбва да бѫдатъ оставени безъ контролъ на улицата, а трѣбва да се прибѣратъ въ забавачница — подъ. контрола на учитель.

    Съ връзка съ гимназиалното образование тр тѣбва да се постави и девическото професионално образование; въ града е нужно да се уреди едно професионално училище за девици, което да прибира всички онѣзи девици, които искатъ да се подготвятъ   за бѫдещи домакинки.

        Вървейки изъ тоя пѫть на организация на училищата, градътъ действително ще постигне сигурни резултати въ областьта на просвѣтата и то не само за себе си, а и за околията и окрѫга.

Покрай народнитѣ училища въ Г. Джумая има и ино-родни: ромънско, турско и еврейско първоначални училища, кждето обучението на децата се води на матерния имъ езикъ, като се предвиждатъ часове и по български езикъ, българска история и география.

    Къмъ просвѣтно – културнитѣ уреждения въ града трѣбва да се причисли и читалището „Съгласие".  За пръви пѫть то е основано презъ 1914 год. И то се помещавало въ мѣстния млатотурски клубъ, останалъ отъ турцитѣ. Следъ това е била приспособена мѣстна турска сграда — джамия за читалня и за театраленъ салонъ. Тепърва презъ 1924 година се подема идеята да се построи театъръ за града. Тази инициатива се осъществява въ 1926 година, когато се събаря тая джамия и на мѣстото ѝ се издигна великолепна сграда за градски театъръ.

Иванъ Караджовъ изт. Almanach Macedonia

    Строежътъ на читалищното здание се извърши по инициативата на читалищното настоятелство въ съставъ: председатель Йорданъ Николовъ,   подпредседатель Иванъ Караджовъ, секретарь-касиеръ Асѣнъ п. Аврамовъ, библиотекарь Иорданъ Бировъ,  домакинъ Василъ Мечкуевски и членове – Коста Димитровъ, Ст. Бобошевски, Д. Марковъ. Коктролна комисия:   Иванъ Мициевъ,  Сотиръ  Мощански и Станко Стоицовъ.

    Общото събрание на читалищнитѣ членове на 7.IV.1915 год.  удобрява решението на настоятелството за постройка на зданието, като натоварва настоятелството да рѫководи изобщо всички работи по постройката. Къмъ настоятелството се избиратъ въ помощь и гражданитѣ: Иванъ Икономовъ, инжинеръ Ангеловъ, Ив. Ингилизовъ, Кост. Захариевъ, Д-ръ Таневъ и Георги Костадиновъ.

   Планътъ се изработи отъ Министерството на благоустойството.

   Поради нѣмане на срѣдства, решава се да се строи на части. Първиятъ търгъ е произведенъ на 28. XII. 1925 год., а основниятъ камъкъ е положенъ на 12.1V.1926 год.

   Вториятъ търгъ произведенъ ва 30.VIII.1926 г., а къмъ края на на 1926 г, сутерена бѣ готовъ и гражданството посрѣщна новата 1927 г. въ него.

   Завършването на постройката се извърши презъ 1927 и 1928 год. по стопански начинъ, понеже нѣмаше възможность, и поради липса на време и срѣдства да се правятъ търгове, а освѣщаването се извърши на 30.XII.1928 г.

   Отъ 1926 год. председатель на читалището стана Ив. Караджовъ, понеже Иор. Николовъ напусна Горна Джумая. Г-нъ Караджовъ положи голѣми грижи при постройката на сградата, за която до сега сѫ похарчени около 1,800,000 лв. Въ читалищния салонъ е инсталирано читалищно кино.

   За довършване на зданието и уреждане на театъръ и читална се изискватъ още доста средства.

   Постройката на читалището се е извършвала съ дарения, както следва : отъ държавата — 2500 куб. м. дървенъ строителенъ материалъ и отъ събирани помощи отъ гражданите.

   Читалището е извикано да играе голема културна роль за града.

В. Шарков, 1929