 | ||
| Театърът "Сан Карло"в Неапол. Основан през 1737 г. |
Седиш в оперната зала. Всеки момент ще започне представлението. Музикантите настройват инструментите, великолепната завеса е осветена загадъчно, усещаш особено настроение наоколо — празнично, с някакво своеобразно напрегнато очакване...
Какво очакваш ти и твоите приятели, твоите родители, седнали до теб — какво ли очакват всички, които напираха през вратите на театъра, после се разхождаха на силно осветените фоайета, а при звънеца — веднага заеха местата си?
Какво ще се играе — знаеш: опера. Знаеш и как се казва тя: „Отвличане от сарая или „Вълшебният стрелец", или „Осъждането на Лукул". Може би вече си гледал операта, която се представя днес? И все пак не можеш да кажеш: „Зная я, не е нужно да я слушам пак!" Не го казват и другите, които тази вечер биха могли да си помислят същото.
Защо? Има много причини! Да „знае" човек опера или пиеса е същото, както четенето на книги. На втория или третия път той забелязва колко нови неща е имало още и колко малко е „знаел" до този момент. Обикновено книгите се четат в къщи, самостоятелно, в удобно кресло. В театъра ти не си сам. Познаваш много малко или някого от тези, които са в залата. Но те ти се виждат някак близки. Защото също искат да разкрият значението на това, което тази вечер ще ни покажат, ще ни кажат, ще ни изпеят, ще ни изсвирят. То ще е нещо съвсем различно от онова, което си срещал в къщи, в училище или когато си играл. И въпреки това е свързано по особен начин с живота ти и с твоето всекидневие. Усещаш, че е важно за тебе, казваш си: ако го разбера, значи съм направил крачна напред. Ще можеш да мечтаеш по-красиво...
Или, както виждаме, часовете в театъра могат да се окажат много полезни. Ето една от причините за нашето официално облекло, а сред обществото на многобройните посетители, без да искаме, се държим малко по-различно, отколкото на улицата или по време на урок.
Операта използува едновременно всички художествени средства, създадени от театъра през немалкото столетия от неговата история. Ние, приятелите на операта, я наричанме най-красивата и най-величествената от всички художествени форми на театъра. Човек винаги смята за най-красиво това, което обича...
Но не става дума за разнообразието от средства, които тук си дават среща. Те всички са в помощ на оперното действие — оркестрова музика, пеене, слово, сценография, костюми, осветление — ако трябва да споменем само някои от тях.
Научим ли се да познаваме по-добре и да обичаме операта като особена форма на театъра, поискаме ли правилно да разберем и да защитим нейните характерни особености, трябва да знаем малко повече. Трябва да разгадаем онези правила и закони, които създават облика на операта, преди да се занимаем с най-важните раздели от нейната история и с отделни оперни творби.
Какво очакваш ти и твоите приятели, твоите родители, седнали до теб — какво ли очакват всички, които напираха през вратите на театъра, после се разхождаха на силно осветените фоайета, а при звънеца — веднага заеха местата си?
Какво ще се играе — знаеш: опера. Знаеш и как се казва тя: „Отвличане от сарая или „Вълшебният стрелец", или „Осъждането на Лукул". Може би вече си гледал операта, която се представя днес? И все пак не можеш да кажеш: „Зная я, не е нужно да я слушам пак!" Не го казват и другите, които тази вечер биха могли да си помислят същото.
Защо? Има много причини! Да „знае" човек опера или пиеса е същото, както четенето на книги. На втория или третия път той забелязва колко нови неща е имало още и колко малко е „знаел" до този момент. Обикновено книгите се четат в къщи, самостоятелно, в удобно кресло. В театъра ти не си сам. Познаваш много малко или някого от тези, които са в залата. Но те ти се виждат някак близки. Защото също искат да разкрият значението на това, което тази вечер ще ни покажат, ще ни кажат, ще ни изпеят, ще ни изсвирят. То ще е нещо съвсем различно от онова, което си срещал в къщи, в училище или когато си играл. И въпреки това е свързано по особен начин с живота ти и с твоето всекидневие. Усещаш, че е важно за тебе, казваш си: ако го разбера, значи съм направил крачна напред. Ще можеш да мечтаеш по-красиво...
Или, както виждаме, часовете в театъра могат да се окажат много полезни. Ето една от причините за нашето официално облекло, а сред обществото на многобройните посетители, без да искаме, се държим малко по-различно, отколкото на улицата или по време на урок.
Операта използува едновременно всички художествени средства, създадени от театъра през немалкото столетия от неговата история. Ние, приятелите на операта, я наричанме най-красивата и най-величествената от всички художествени форми на театъра. Човек винаги смята за най-красиво това, което обича...
Но не става дума за разнообразието от средства, които тук си дават среща. Те всички са в помощ на оперното действие — оркестрова музика, пеене, слово, сценография, костюми, осветление — ако трябва да споменем само някои от тях.
Научим ли се да познаваме по-добре и да обичаме операта като особена форма на театъра, поискаме ли правилно да разберем и да защитим нейните характерни особености, трябва да знаем малко повече. Трябва да разгадаем онези правила и закони, които създават облика на операта, преди да се занимаем с най-важните раздели от нейната история и с отделни оперни творби.
Следва продължение....
Ulrich Bökel/ Horst Seeger, Wie stark ist nicht dein Zauberton
