 |
Ако Ви попитаме за известен класически изпълнител на китара, повечето от вас вероятно ще кажат Андрес Сеговия, Джулиан Брийм или Джон Уилямс. Е, вече имате алтернатива :) Милош Карадаглич - новата звезда в класическата музика, която вече се е доказала с блестяща техника и чувственост пред фенове и музикални критици.
"Няма трудности, има само предизвикателства" мотото на 29-годишния изпълнител на класическа китара от Черна гора - страна, без традиции в този вид музика. Расте в семейство любители на музиката, но никой от неговите родители не е музикант. И двамата му родители са икономисти, а брат му в момента учи за
магистърска степен по икономика в Мадрид.
Преди да прегърне с ръце китара, той показва естествена способност да пее. "Музиката е много обичана в моето семейство. Те наистина ме окуражиха да пея, защото гласът е нещо, което идва най-естествено. Тогава, когато бях на 8 годишна възраст, казах 'Аз искам да отида в музикално училище', и имаше само едно място, където се преподаваше музика в Подгорица".
Преминава успешно изпитите, но след това идва проблем в избора на инструмент. Избира китарата, като най-практичен инструмент. " Харесах пианото, но родителите ми казаха, че е твърде скъпо да имам такова. Тогава се насочих към цигулката, но родителите ми казаха ' О, това наистина ще е трудно за нас' ".
Милош учи строго класическа китара от първия ден, в съответствие с програмата, предвидена от Държавното музикално училище. "По това време в Черна гора имаше още психологически следи от комунистическият строй и нямаше частни учители. Ако си талантлив отиваш в училище, учиш солфеж и това, което си избрал за свой инструмент. Това беше в продължение на шест години."
В началото на деветдесетте положението на Балканите е най-тежкото в цяла Европа. Въпреки, че Черна Гора не страда от ужасите, сполетели Босна или Косово, не се разминава без последици. "Войната беше навсякъде. Черна гора беше част от Югославия и искаше да остане част от нея, така че нямаше как да не бъде въвлечена в този конфликт . Това беше най-страшното време. Спомням си как бащите на мой приятели, с които си играехме, бяха убити, така че войната засегна всички пряко или косвено. Аз бях късметлия да имам най-прекрасните родители. Всички магазини бяха празни, депресията цареше навсякъде, но с малкото, те се опитваха да направят брат ми и мен, да се чувстваме като принцове."
За Милош и неговото семейство музиката се оказва единственото успокоение и бягство от непрогледната политическата нощ в Черна гора. "Веднъж имаше прекъсване на електричеството и се опитвахме да се стоплим. Майка ми кажа: "Защо не вземеш китарата и да ни изсвириш нещо." Това беше бягство с музика."
В същото време той се развива със зашеметяваща скорост. Той никога не се е страхувал от сцената, и когато е овладял по-добре китарата е бързал да покаже това пред публика. Така, още на 14 годишна възраст излиза на сцената на най-големите салони като изпълнител на китара.
През годините на войната черногорците се чувстват изолирани от външния свят и е нямало възможност да се пътува зад граница. Но най-сетне войната приключва и ограниченията падат. През 1996, Милош е поканен да свири на концерт в Париж. От това пътуване му остават най-специалните и магически спомени.
"Няма трудности, има само предизвикателства" мотото на 29-годишния изпълнител на класическа китара от Черна гора - страна, без традиции в този вид музика. Расте в семейство любители на музиката, но никой от неговите родители не е музикант. И двамата му родители са икономисти, а брат му в момента учи за
магистърска степен по икономика в Мадрид.
Преди да прегърне с ръце китара, той показва естествена способност да пее. "Музиката е много обичана в моето семейство. Те наистина ме окуражиха да пея, защото гласът е нещо, което идва най-естествено. Тогава, когато бях на 8 годишна възраст, казах 'Аз искам да отида в музикално училище', и имаше само едно място, където се преподаваше музика в Подгорица".
Преминава успешно изпитите, но след това идва проблем в избора на инструмент. Избира китарата, като най-практичен инструмент. " Харесах пианото, но родителите ми казаха, че е твърде скъпо да имам такова. Тогава се насочих към цигулката, но родителите ми казаха ' О, това наистина ще е трудно за нас' ".
Милош учи строго класическа китара от първия ден, в съответствие с програмата, предвидена от Държавното музикално училище. "По това време в Черна гора имаше още психологически следи от комунистическият строй и нямаше частни учители. Ако си талантлив отиваш в училище, учиш солфеж и това, което си избрал за свой инструмент. Това беше в продължение на шест години."
В началото на деветдесетте положението на Балканите е най-тежкото в цяла Европа. Въпреки, че Черна Гора не страда от ужасите, сполетели Босна или Косово, не се разминава без последици. "Войната беше навсякъде. Черна гора беше част от Югославия и искаше да остане част от нея, така че нямаше как да не бъде въвлечена в този конфликт . Това беше най-страшното време. Спомням си как бащите на мой приятели, с които си играехме, бяха убити, така че войната засегна всички пряко или косвено. Аз бях късметлия да имам най-прекрасните родители. Всички магазини бяха празни, депресията цареше навсякъде, но с малкото, те се опитваха да направят брат ми и мен, да се чувстваме като принцове."
За Милош и неговото семейство музиката се оказва единственото успокоение и бягство от непрогледната политическата нощ в Черна гора. "Веднъж имаше прекъсване на електричеството и се опитвахме да се стоплим. Майка ми кажа: "Защо не вземеш китарата и да ни изсвириш нещо." Това беше бягство с музика."
В същото време той се развива със зашеметяваща скорост. Той никога не се е страхувал от сцената, и когато е овладял по-добре китарата е бързал да покаже това пред публика. Така, още на 14 годишна възраст излиза на сцената на най-големите салони като изпълнител на китара.
През годините на войната черногорците се чувстват изолирани от външния свят и е нямало възможност да се пътува зад граница. Но най-сетне войната приключва и ограниченията падат. През 1996, Милош е поканен да свири на концерт в Париж. От това пътуване му остават най-специалните и магически спомени.
 | |||
| www.milosguitar.com |
Няма коментари:
Публикуване на коментар