За развитието на единъ народъ голѣма роль играе просвѣтата: тя е
лостътъ, който подтиква напредека въ всѣко отношение, особено въ сегашно време,
когато техниката отива напредъ въ своето развитие и производство се пригажда
къмъ нея. Бѫдещиятъ гражданинъ, за да бѫде подготвенъ за живота при тѣзи
условия ще трѣбва не само да е грамотенъ и да има бѣгли общи познания, но той
трѣбва да обладава важни знания и да умѣе да си служи съ тѣхъ. Отъ тукъ
произлизатъ целитѣ и задачитѣ на новото училище, което трѣбва да се пригоди и
устрои къмъ нуждитѣ на самия животъ.
Отъ тукъ следва, че новото училище трѣбва да държи смѣтка за
локалнитѣ нужди въ дадена область – били тѣ културни или икономически. Не само
това, но и въ самата училищна програма и въ учевния методъ – ще се наложи една
промѣна съ огледъ на горнитѣ цели.
Мина се времето на старото училище, защото дойде ново време съ
нови задачи. Най-старото училище се задоволяваше съ изучаването на наустницата,
светчето и др. , обаче дойде новото свѣтско училище, презъ време на
възраждането, съ свѣтски предмети: география, история, гимнастика, аритметика и
др. Тази промѣна тогава дойде, защото живота я наложи. Сега живота изисква – да
се подготвятъ младежитѣ и за добри сръчни работници – пионери на икономическото
преоспѣване. Те не само трѣбва да знаятъ, но и да могатъ да си служатъ съ
необходимитѣ знания. Това ще каже, да се застѫпятъ практически предмети за
преподаване вь училищата, да се
направи самото училище трудово. Това е собствено и проблемътъ на бѫдещото училище.
Какъ ще се осѫществи той, бѫдещето ще ни покаже, но този преходъ се забелязва вече у насъ съ
откриването на много професионални училища, и съ въвеждането на техническитѣ
предмети въ народните училища. А за да добиятъ прѣки резултати отъ
прилагане сега на трудовото обучение —
у насъ има така нареченитѣ „опитни" народни училища, кѫдето програмата и
начина на обучението сѫ пригодени къмъ едно „трудово" начало. Резултатитѣ отъ тѣзи училища се сега систематизирватъ,
изучватъ, и по тѣхъ ще можемъ да правимъ
реформи въ нашето училище.
Ако тоя въпросъ се засегва тукъ, то е, да се посочи тенденцията въ
развоя на българското училище и да се пригодятъ Г. Джумайскитѣ училища къмъ тая
тенденция.
Сега градътъ разполага съ достатъчно народни училища, за които се
полагатъ голѣми грижи отъ общината и училищното настоятелство. Има две
първоначални училища, кръстени на бивши Г. Джумайски учители и народни
труженици — Мите Марковъ и Арсени Костенцевъ. Освенъ тѣхъ има една смѣсена народна
прогимназия и държавна смѣсена гимназия, която се пренесе отъ Струмица тукъ въ
1920 г.
Съгласно закона за народното просвѣщение, всички деца до 14-та си
годишна възрасть подлежатъ на задължително безплатно учение. Затова всички деца
до тая възрасть се събиратъ на учение задължително. Ако има бедни деца, или
такива лишени отъ подръжка, то предвиждатъ се суми въ бюджета за издръжка
на тѣзи бѣдни деца, като им се даватъ
безплатно книги, дрехи, та дори и храна, ако има съответни трапезарии за бедни.
Постепенното развитие на училищата въ града се вижда отъ следнитѣ
таблици по години:
Учебни годни
|
Брой на записанитѣ ученици въ у-щето
|
Брой на учителитѣ
|
1912 – 1913
|
161
|
4
|
1913 – 1914
|
315
|
5
|
1914 – 1915
|
404
|
9
|
1915 – 1916
|
475
|
7
|
1916 – 1917
|
535
|
8
|
1917 – 1918
|
634
|
9
|
1918 – 1919
|
614
|
11
|
1919 – 1920
|
709
|
15
|
1920 – 1921
|
759
|
15
|
1921 – 1922
|
791
|
18
|
1923 – 1924
|
686
|
18
|
1924 – 1925
|
644
|
16
|
1925 – 1926
|
611
|
16
|
1926 – 1927
|
600
|
15
|
1927 - 1928
|
689
|
18
|
Лошата страна на училищата въ Джумая е липсата на помещѣния.
Наистина, сега се завършва едно голѣмо училище — новата прогимназия съ 16
учебни стаи, обаче пакъ нуждитѣ на училището не се задоволяватъ.
Първоначалнитѣ училища сѫ полугодни здания, останали отъ турско
време, въпрѣки
това занятията сѫ полудневни по липса на помѣщения. За да се задоволятъ
нуждитѣ
на училищата, необходимо е да се построятъ нови 2—3 квартални училища, нѣкой
отъ които ще се развиятъ въ пълно развити основни училища съ III класъ даже. Разбира се, че жертвитѣ,
които ще трѣбва
да се направятъ, трѣбва да бѫдатъ съ огледъ на новитѣ
изисквания на модерното училище, а тѣ сѫ :
На първо мѣсто опредѣляне мѣсто за опитна училищна градина
съ стопанство, кѫдето ще се домонстрирва не само нагледно обучение по
естествознание, но и ученицитѣ сами ще работятъ. Тукъ трѣбва
да се засегнатъ ония отдѣли отъ земледѣлие и стопанство, които вирѣятъ
тукъ, а именно — тютюнопроизводство, овощарство, пчеларство и др.
Освенъ това новитѣ училища трѣбва да се снабдятъ съ.
работилници за рѫчна работа, кѫдето труда да се широка прилага и да
служи като основа на обучението въ училищата. Покрай това ще трѣбва
да се замисли за уредбата на дескитѣ игрища и забавачници, защото децата
по-малки отъ 7 години не трѣбва да бѫдатъ оставени безъ контролъ на
улицата, а трѣбва да се прибѣратъ въ забавачница — подъ. контрола
на учитель.
Съ връзка съ гимназиалното образование тр тѣбва
да се постави и девическото професионално образование; въ града е нужно да се
уреди едно професионално училище за девици, което да прибира всички онѣзи
девици, които искатъ да се подготвятъ
за бѫдещи
домакинки.
Вървейки изъ тоя пѫть на организация на училищата,
градътъ действително ще постигне сигурни резултати въ областьта на просвѣтата
и то не само за себе си, а и за околията и окрѫга.
Покрай народнитѣ училища въ Г. Джумая има и ино-родни:
ромънско, турско и еврейско първоначални училища, кждето обучението на децата
се води на матерния имъ езикъ, като се предвиждатъ часове и по български езикъ,
българска история и география.
Къмъ просвѣтно – културнитѣ уреждения въ града трѣбва
да се причисли и читалището „Съгласие". За пръви пѫть то е основано презъ 1914
год. И то се помещавало въ мѣстния
млатотурски клубъ, останалъ отъ турцитѣ. Следъ
това е била приспособена мѣстна турска
сграда — джамия за читалня и за театраленъ салонъ. Тепърва презъ 1924 година
се подема идеята да се построи театъръ за града. Тази инициатива се осъществява
въ 1926 година, когато се събаря тая джамия и на мѣстото ѝ се издигна великолепна
сграда за градски театъръ.
 |
| Иванъ Караджовъ изт. Almanach Macedonia |
Строежътъ на читалищното здание се извърши по инициативата
на читалищното настоятелство въ съставъ: председатель Йорданъ Николовъ, подпредседатель Иванъ Караджовъ,
секретарь-касиеръ Асѣнъ п. Аврамовъ, библиотекарь Иорданъ Бировъ, домакинъ Василъ Мечкуевски и членове – Коста Димитровъ,
Ст. Бобошевски, Д. Марковъ. Коктролна комисия:
Иванъ Мициевъ, Сотиръ Мощански и Станко Стоицовъ.
Общото събрание на читалищнитѣ членове на 7.IV.1915
год. удобрява решението на настоятелството
за постройка на зданието, като натоварва настоятелството да рѫководи
изобщо всички работи по постройката. Къмъ настоятелството се избиратъ въ помощь
и гражданитѣ:
Иванъ Икономовъ, инжинеръ Ангеловъ, Ив. Ингилизовъ, Кост. Захариевъ, Д-ръ
Таневъ и Георги Костадиновъ.
Планътъ се изработи отъ Министерството на благоустойството.
Поради нѣмане на срѣдства, решава се да се строи
на части. Първиятъ търгъ е произведенъ на 28. XII. 1925 год., а основниятъ
камъкъ е положенъ на 12.1V.1926 год.
Вториятъ търгъ произведенъ ва 30.VIII.1926 г., а къмъ края
на на 1926 г, сутерена бѣ готовъ и гражданството посрѣщна новата 1927 г. въ него.
Завършването на постройката се извърши презъ 1927 и 1928 год.
по стопански начинъ, понеже нѣмаше възможность, и поради липса на
време и срѣдства
да се правятъ търгове, а освѣщаването се извърши на 30.XII.1928 г.
Отъ 1926 год. председатель на читалището стана Ив.
Караджовъ, понеже Иор. Николовъ напусна Горна Джумая. Г-нъ Караджовъ положи голѣми
грижи при постройката на сградата, за която до сега сѫ похарчени около 1,800,000 лв.
Въ читалищния салонъ е инсталирано читалищно кино.
За довършване на зданието и уреждане на театъръ и читална се
изискватъ още доста средства.
Постройката на читалището се е извършвала съ дарения, както
следва : отъ държавата — 2500 куб. м. дървенъ строителенъ материалъ и отъ
събирани помощи отъ гражданите.
Читалището е извикано да играе голема културна роль за
града.
