Калин Врачански в Благоевград с "Коварство и любов" от Шилер

КОВАРСТВО И ЛЮБОВ / INTRIGUE & LOVE

07 май 2012

от Фридрих Шилер

Творчески екип:
Режисьор и сценография - Стайко Мурджев
Костюми - Невяна Кавалджиева
Музика - Петър Дундаков
Пластика - Мила Искренова

Участват:
Калин Врачански, Йоанна Темелкова, Пламен Манасиев, Петя Силянова, Ириней Константинов, Росен Белов, Мартин Гяуров, Лилия Маравиля, Мира Бояджиева, Милен Николов, Юлиян Малинов, Юлиян Рачков, Юлиян Петров

Анотация:

Коварство и любов

Най-голямата опасност за човека е самият човек. Човекът е безпощаден, разрушителен, безмилостен, кръвожаден, коварен.

Човекът е безпощаден:
презря Ренесанса, охули Романтизма, изпрати на ешафода всички пророци и месии, и на края се самообяви за Бог.

Човекът е разрушителен:
отрече светиите, заключи църквите и възлюби диктаторите. Не в името на Бога, не пред очите на Бога, а в името и пред очите на Диктатора човекът се самообяви за свръхчовек, и каза: „Няма Бог.“.

Човекът е безмилостен:
заяви, че няма нужда от любовта, натика парцали в гърлото й и ги запали, a от пеплта възкреси сатириазиса. Забрави пола си и се затъркаля „в мазното легло на похотта, запарено от пот, порок, поквара.“

Човекът е кръвожаден:
колкото повечe кръв, толкова повече чувство за надмощие. Човешкият живот няма цена, човешкият живот е незначителен, сам човекът го обяви за такъв и размаха „кървавите знамена“ на изстъплението.

Човекът е коварен:
издигна в култ лъжата и интригата, приласка към себе си сплетните, и ги направи свои музи. Заяви, че мрази лъжата, но и че няма истина, и тогава се възцари полуистината. Няма нищо по-страшно от полуистината, но и няма нищо по-удобно за човека от нея.

Човекът е безпощаден, разрушителен, безмилостен, кръвожаден, коварен.

А някъде там, измежду стоманените лабиринти и мрачните галерии на човешката душа, някъде там, във влажното от кръв и сълзи подземие на Живота, такъв, какъвто го живеем, седи, и чака Любовта. Седи и чака, и не губи надежда.

Стайко Мурджев
------------------------------------

Шилер е роден в Марбах, Вюртемберг (в Югозападна Германия в областта около Щутгарт, бивша Швабия). Син е на военния лекар Йохан Каспар Шилер. Детството и юношеството му преминават в относителна бедност, въпреки че посещава както селското, така и латинско училище и, предизвиквайки вниманието на Карл Ойген, херцог на Вюртемберг, влиза в Карлсшуле Щутгарт (елитна военна академия, основана от херцога Карл Ойген) през 1773 г., където накрая учи медицина.

Докато е в елитното училище, той тайно чете Русо и Гьоте и дискутира класическите идеали със съучениците си. В училище той написва първата си пиеса „Разбойници“, разказваща за група наивни революционери и техният трагичен неуспех. Ранното му творчество е свързано с литературното направление "Бурни устреми".

През 1780 г. Шилер получава поста на полкови лекар в Щутгарт.

http://www.sofiatheatre.eu