 |
| Palatul Garnier, Paris |
Дори завесата тук е нещо своеобразно!
Най-просто казано, нейната задача е да скрива подготовката на сцената за дадена постановка. Сигурно това е бил и поводът да я измислят.
Често тя се възприема като стена между сцената и зрителната зала или по—точно — като четвъртата стена на сценичното пространство, зад която седи публиката и очаква много. Ето защо може да ни се случи да видим как, малко преди началото на представлението, треперещ от страх изпълнител гледа публиката през отворчето на завесата. Тези отворчета и до днес съществуват. Те си имат и конкретно предназначение — да се види дали в залата и в оркестъра са заети местата. И, разбира се, тези отворчета дават възможност на изпълнителя, обзет от „сценична" треска (ще рече — от разбираемо притеснение), да добие представа за атмосферата в залата.
Най-просто казано, нейната задача е да скрива подготовката на сцената за дадена постановка. Сигурно това е бил и поводът да я измислят.
Често тя се възприема като стена между сцената и зрителната зала или по—точно — като четвъртата стена на сценичното пространство, зад която седи публиката и очаква много. Ето защо може да ни се случи да видим как, малко преди началото на представлението, треперещ от страх изпълнител гледа публиката през отворчето на завесата. Тези отворчета и до днес съществуват. Те си имат и конкретно предназначение — да се види дали в залата и в оркестъра са заети местата. И, разбира се, тези отворчета дават възможност на изпълнителя, обзет от „сценична" треска (ще рече — от разбираемо притеснение), да добие представа за атмосферата в залата.
Понякога театралните завеси се оформят по особен начин за конкретното представление: те се рисуват или се правят релефни, скулптурни композиции. Подобна завеса очевидно е замисляна като опит да насочи вниманието на публиката върху това, което ще става на сцената. Желанието още чрез завесата да се подготви публиката за предстоящото в отделни случаи е още по-категорично предявено — тогава зрителят при влизането си в залата веднага вижда декора на първа картина, защото завеса няма, а малко по-късно декорът се променя само чрез осветлението и се оживява от появата на артистите.
Най-типичното предназначение на завесата обаче както в театъра, така и в живота, е да скрие една тайна. Дори да знаем предварително, че в първа картина на „Вълшебната флейта" от Моцарт ще видим девствена планинска област и змей или че във „Вълшебният стрелец" от Вебер ще видим първо сцената на изстрела и богато подредената градина на един дом, очакваме с любопитство вдигането на завесата, сякаш ще видим всичко това за първи път. За нас е важно да отбележим не само как сега художникът е направил декора, дали змеят ще се появи отляво или отдясно, дали ще се движи или не — в театъра ние винаги сме готови да възприемем вече познати неща като съвсем нови. Това е една вътрешна нагласа. Неочаквано завесата се превръща във врата. Зад нея се крие нещо необикновено, не всекидневно, което е особено, своеобразно, фантастично и въпреки това — истинско. То ще грабне нашите чувства и мисли и ще ни накара да проверим възможностите на нашата фантазия и интелигентност. Това ни подсказва тайнствено осветената театрална завеса, красива и често скъпа, подсказва го на този, който преди началото на представлението е разговарял с нея тайничко, докато е ял бонбони, бъбрил е със съседите си или е прелиствал програмата.
Най-типичното предназначение на завесата обаче както в театъра, така и в живота, е да скрие една тайна. Дори да знаем предварително, че в първа картина на „Вълшебната флейта" от Моцарт ще видим девствена планинска област и змей или че във „Вълшебният стрелец" от Вебер ще видим първо сцената на изстрела и богато подредената градина на един дом, очакваме с любопитство вдигането на завесата, сякаш ще видим всичко това за първи път. За нас е важно да отбележим не само как сега художникът е направил декора, дали змеят ще се появи отляво или отдясно, дали ще се движи или не — в театъра ние винаги сме готови да възприемем вече познати неща като съвсем нови. Това е една вътрешна нагласа. Неочаквано завесата се превръща във врата. Зад нея се крие нещо необикновено, не всекидневно, което е особено, своеобразно, фантастично и въпреки това — истинско. То ще грабне нашите чувства и мисли и ще ни накара да проверим възможностите на нашата фантазия и интелигентност. Това ни подсказва тайнствено осветената театрална завеса, красива и често скъпа, подсказва го на този, който преди началото на представлението е разговарял с нея тайничко, докато е ял бонбони, бъбрил е със съседите си или е прелиствал програмата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар