Чайковски и неговият Първи концерт за пиано

Пьотър Чайковски (1840-1893)

 от И. Кунин

Връх в търсенията на Чайковски от първата половина на седемдесетте години е неговият гениален Първи " концерт за пиано и оркестър.
Той е написан през зимните месеци на 1874/75 година, но от него повява негата на пролетта, топлината и ширината на лятото. Светлият колорит, народната празничност, свежата енергия, иска ни се да кажем, здравите мускули на това произведение са вдъхновени от мощното чувство на живота.
Концертът започва с патетичен, едновременно скръбен и властен, кратък мотив. С блестящи като мълния могъщи акорди пианото съпровожда оркестъра, докато само не поема израсналата от началния мотив широка, величава мелодия. Лъчезарно ярката светлина и връхлитащите сенки, от които светлината изглежда още по-ярка, се сменят непрекъснато. Встъплението е завършено. Оркестърът и пианото дружно провеждат бурната, оживена, енергична тема. До края на концерта това единодушие няма да се наруши. Бравурната пианистична виртуозност — необходима принадлежност на избрания от Чайковски жанр — никъде няма да премине в празна, незапълнена от чувство блестяща техника. Радостта от победата над закостенялата инерция, радостта от главното движение озарява стремителните пасажи и енергичните удари. Празничната наситеност и яркостта на звука, истинският пир и ликуването на освободената музикална стихия покоряват слушателя. Този деен, одухотворено-динамичен характер представлява най-привлекателната черта на концерта. Тя е обградена със замислено-съзерцателни, тревожни или нежно-любовни епизоди.

Средната част на концерта е пълна с обаянието на безкрайното разнообразие, тя прелива във всички краски, трепти от напрегнат и нежен живот.

Крайните части до голяма степен са изградени върху украински народни мелодии.— по напева на слепите свирачи на лира, записан от Пьотр Илич на пазара в Каменка (първата част на концерта) и на хороводната песен „Вийди, Іванку, заспівай нам веснянку!"¹, използувана във финала.

Но Чайковски не само възпроизвежда народните напеви. Той ги преобразява, като придава на плавния напев на свирачите на лира неочаквана острота и ритмична подвижност, като ускорява и по този начин съществено изменя 'характера на пролетната песен и придава на финала на концерта упоителна широта и мощ. Но според разбирането на Чайковски именно това означава да се отгледа от скъпоценното зърно живо растение. Именно това означава в обикновеното жизнено явление, в обичайните тъжни напеви на свирачите на лира, в трогателното пролетно заклинание на природните сили да се почувствува душата на народа и нейният светъл, могъщ, неудържим подем.

Чайковски и "Могъщата петорка"

 Това произведение на Чайковски отначало има странна съдба. В кръга на „Могъщата петорка"² концертът бива посрещнат с недоумение и бил осъден. Самият жанр на клавирния концерт в този кръг бил признат за безнадеждно остарял и погрешен. Кюи веднъж уверявал в пресата, че не е в състояние да изслуша концертите за пиано от Бетховен даже в превъзходното изпълнение на Николай Рубинщайн. Балакирев, който започнал клавирния си концерт още в края на XIX век, зарязал наскоро това оказало се неблаговидно занимание и се върнал към него едва четиридесет години по-късно; през новия век. „Музикалното общество има намерение да ни нагости с нещо хубаво — отбелязва Мусогорски, когато преглежда афиша, където е обозначена и фамилията на Чайковски, и неговият обявен за изпълнение концерт, — но защо ли концерт за пято!" Но и Ларош признава концерта за второстепенен между другите произведения на Чайковски.³

Николай Рубинщайн (1835-1881)

Но най-необяснимо е това, че Николай Рубинщайн, бъдещият образцов тълкувател на концерта, който го свирил с огромен успех в Русия и зад граница, отначало не го разбира. Отрицателната оценка, при това изразена в безапелационна и рязка форма, дълбоко засяга Пьотр Илич и охлажда за дълго отношенията между двамата приятели. Почти единодушната присъда над произведението, получило по-късно наистина световно признание, свидетелствува за принципиално новото, вложено в него. Та нали Чайковски създава първия руски клавирен концерт, като отваря път на концертите за пиано на Рахманинов, Корсаков и на самия Балакирев. Той прокарва път, по който още никой не е ходил⁴. Преодоляват се предубеждения, които властвуват и над самия композитор. През студентските си години и той самият не обича съпоставянето на „безцветния" тембър на пианото със звучността на оркестъра.⁵

.................................................................................................................
1 "Излез, Иванко, запей пролетната песен"
2 "Могъщата петорка" ("Могучая кучка", "Балакиревский кружок", "Новая русская музыкальная школа") е творческо обединение на руски композитори, създадено в Санкт Петербург в края на 1850-те и началото на 1860-те години. Негови основатели са: |Милий Алексеевич Балакирев (1837—1910), Модест Петрович Мусоргски (1839—1881), Александър Порфириевич Бородин (1833—1887), Николай Андреевич Римски-Корсаков (1844—1908), Цезар Антонович Кюи (1835—1918).
3 Впоследствие (при това много бързо) той коренно изменя своето мнение.
4 Концертите за пиано на А. Рубинщайн и даже най-хубавият от тях, Четвъртият, който несъмнено облекчава труда на Чайковски, не носят признаците на руската школа.
5 Тази слухова особеност се наблюдава и при други музиканти от онези години - у Брамс и у диригента Никиш.